"Там, където свършва законът, започва тиранията." ~Джон Лок Нова регистрация | Вход

ПМС 90/26.05.2000

Публикувано на 28 Октомври, 2013 от С. Н. в Административно право

Въпросът ми е свързан с ПМС 90/26.05.2000 Конкретно: ПМС 90/26.05.2000г/чл.2, ал.2 и чл.3, ал.2/ дава право на социална стипендия на следните категории несемейни студенти: студенти без двама родители; студенти с трайни увреждания; студенти с двама родители с трайни увреждания; студенти с един родител, който е с трайни увреждания; студенти, отглеждани в домове до пълнолетието си. Част от този текст дава възвожност за тълкуване и ощетяване на една определена категория учащи се. Конкретно става въпрос за „Категория студент с един родител с трайни увреждания”. В повечето висши учебни заведения тълкуването е само в смисъл на: „Студент, на който единият родител е с трайно увреждане, а другият е починал”, като се изключва възможността семейството на студента да се представлява само от родител с трайно увреждане, който е разведен.Отказът за отпускане на социална стипендия в този случай се аргументира с предположението, че се дължи издръжка от другия родител, без да се отчита фактът, че тази издръжка за пълнолетно дете не е задължителна - чл.144 от СК. Освен това не се отчита обстоятелството, че семейството се представлява от родителя с трайно увреждане, чиито доходи са недостатъчни за задоволяване нуждите на членовете му. Не се отчита и фактът, че основният доход на другия родител, неприсъстващ в семейството на учащия се, отива за задоволяване нуждите на неговото друго семейство. От друга страна, в България издръжката, която се присъжда, е по-често символична, при което по никакъв начин не представлява основен доход към бюджета на семейството, представлявано от родителя с трайно увреждане. Много често присъдената издръжка не се изплаща от осъдения родител. Не се отчита и разпоредбата на параграф 1 от ДР на Постановлението, според което: „Членове на семейството на студента, ако не е семеен са бащата, майката, непълнолетните братя и сестри или пълнолетните, ако са учащи се или нетрудоспособни. В случаите на повторен брак на майката или бащата за член на семейството се счита новият съпруг /съпруга/”, което ще рече, че, ако съществува развод между двамата родители и студентът живее с родителя с трайно увреждане, то семейството на студента се представлява само от родителя с трайно увреждане. Не цели ли Постановлението да бъдат подпомагани всички категории нуждаещи се, в т.ч. и студенти, чиито семейства се представляват само от родителя с трайно увреждане. Не е ли формулировката: студент с един родител с трайно увреждане в смисъл, че, семейството на студента се представлява от родител с трайно увреждане, т.е. разведен и без фактическо съжителство с друг парньор, с който да формира общо домакинство. Не е ли неправилно в този смисъл тълкуването на понятието „Студент с един родител с трайно увреждане”само в посока на: „Студент, на който единият родител е с трайно увреждане, а другият е починал”. Освен това, само фактът, че единият родител е починал, а другият е с трайно увреждане, не е ли недостатъчна предроставка за даване право на социална стипендия. И това е така, защото родителят с трайно увреждане би могъл да осъществи повторен брак или фактическо съжителство с парньор, при което доходът в семейството да бъде висок. Не следва ли по-скоро относно категорията „Студент с един родител с трайно увреждане” да се търси не смъртен акт на другия родител, а доказателство за броя на членовете на семейството на студента – удостоверение за повторен брак на родителя с трайно увреждане или декларация за наличие/отсъствие на фактическо съжителство. В крайна сметка с оглед на справедливостта и законността във въпросната категория не седва ли да бъдат включени и студенти, чиито семейства се представляват по смисъла на българското законодателство от разведен родител с трайно увреждане. И това е така, защото: 1.Бюджетът на семейството се формира основно от дохода на родителя с трайно увреждане. 2.Получаването на издръжка от другия родител, неприсъстващ в семейството, не е задължително условие – чл.144 от СК. 3.Присъдена издръжка, ако въобще има такава, не може да се счита като основен доход, формиращ бюджета на семейството, представлявано от родителя с трайно увреждане, защото основният доход на другия родител отива за задоволяване нуждите на неговото друго семейство. Моля за Вашия коментар и отговор относно гореизложеното. с уважение – С.Николова

Адвокат Бойчева: 

Здравейте,

Ако сте невоволна от нечие решение, отказ, разпореждане и т.н. имащо значение и форма на индивидуален адм. акт, то можете да го обжалвате пред съответния административен съд в 14 дн. срок от постановяването му или пред горестоящия орган и да искате отмяна на ИАА като неправилен и незаконосъобразен.

 

С пожелание за усмихнат ден!

адв. Бойчева