Разпорежданията на НОИ за възстановяване на „недобросъвестно полученото парично обезщететние за отглеждане на малко дете на основание чл. 53, ал. 4 от КСО са незаконосъобразни, поради нарушение на материалния закон и са израз на безпрецедентен административен произвол.

В случая е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 КСО, поради което главниците са недължими, още по- малко пък претендираните лихви. Към момента на изплащане на обезщетенията по чл. 53 КСО, детските ясли не са считани за детски заведения по смисъла на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 164 КТ „след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.” 

Последното изменение на чл. 164 КТ е направено в ДВ, бр. 25 от 2001 г. През 2001 год. детските ясли са били със статут на здравни заведения съгласно Закона за народното здраве. Т.е. законодателят НЕ Е СЧИТАЛ ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ ЗА ДЕТСКИ ЗАВЕДЕНИЯ.

Едва с изричното посочване от законодателя на яслите в законовия текст на чл. 53 КСО, те де юре се приравняват на детски заведения и се разширява приложението на законовия текст и относно настаняване на дете в ясла. Тъй като действието на законите е занапред, може да се търси възстановяване на платено обезщетение, след датата на влизане в сила на изменението на КСО – т. е. след 01.07.2010 г., когато яслите са добавени в законовия текст.

В класификатора за икономически дейности детските ясли са включени в раздел Q- Хуманно здравеопазване и социална работа. Код 88.9 от НКИД от 2008 год. ДРУГА СОЦИАЛНА РАБОТА БЕЗ НАСТАНЯВАНЕ код 88.91 е „Дневни грижи за малки деца“, включително дейности на детските ясли и подобни заведения, подпомагащи отглеждането на малки деца, включително дейности на дневни центрове за деца с увреждания.

Децата, от чиито майки НОИ иска възстановяване на "недобросъвестно получени обезщетения" никога не са били НАСТАНЯВАНИ в детско заведение. Процедурата по настаняването е подробно описана в редица нормативни актове някои от които са: Конвенцията за правата на детето /чл. 20/, Закона за закрила на детето, Закона за семейните помощи за деца, Закона за МВР и др. Настаняването на дете в среда различна от семейната е „мярка за закрила на детето”. Основанията да се настани едно дете извън семейството са изчерпателно изброени в чл. 25 от ЗЗДт. Настаняването на дете извън семейството се извършва въз основа на съдебно решение, каквото никога не е постановявано по повод на тези деца.