Здравейте, разведена съм от 9 години и имам син почти на 10 г. С баща му сме в добри отношения когато изпълнявам исканията му за промяна на виждания с детето, за взимане и др., но щом не съм съгласна с нещо - веднага ставам лоша. Смятайки, че е добре за детето ми да познава баща си, до миналата година синът ми не е чул една лоша дума от мен за баща си. Миналата година настана обрат след като спечелих стипендия за Франция за два престоя по 5 месеца. След разговор с бившия, изпълняване на сумати условия и нито лев поискан от мен, той пусна детето за три месеца при мен. Във Франция детето ходи на училище и към края на престоя проговори езика. Благодарение на познанствата ми там, успях да му осигуря неща, за които в България ми е доста по-трудно - например каране на ски, посещение на различни градове, една седмица в Париж и т.н. Сега ми предстои втория престои там и искам да взема детето с мен за петте месеца: вече имаме осигурено студио, детето има досие в училището там от миналата година, подготвени документи от училището му тук... остава ни само декларация от баща му! И изнудването пак започна... имаше условие, че ако детето има 4 по бълг.ез. на изпитите няма да го пусне - детето изкара 6. После искаше да го вземе в нерегламентирано време според съдебното ни решение - това никога не е било проблем - дадох му го. Сега иска да го вземе на рождения му ден... всичко това върви с думите: ако не ми го дадеш, няма декларация! В неделя определихме среща да поговорим - той не се яви и върна детето от няколко дни престой при майка ми, за да не се види с мене. Дори не сметна за нужно да ми се обади. Не е останал и за разговор с майка ми. В неделя му казах: можеш да вземеш детето, но искам да дойдеш с подписана декларация. Отговорът му беше: няма да дойда с декларация, аз като кажа нещо го изпълнявам... нещо, което се мени с всеки ден и аз не вярвам. След доста тежък уикенд за мен, взех решение, че това изнудване трябва да спре! Обръщам се към вас с молба за съвет... видях, че подобни казуси са печелили дела макар и след дълго продължили дела в международни съдилища и даже България е осъдена. В момента вече приех факта, че детето може и да не пътува с мен, но този тормоз трябва да престане. Освен това, има вероятност другата година да пътувам пак до Франция по друга програма и искам тези възможности да са споделени с детето ми. Може би е добре да спомена, че аз обичам България и не искам да емигрирам... целта на взимането на детето с мен е да може да има един по-богат кръгозор, да научи език и един ден само да реши къде и дали иска да живее/работи. Моля ви за съвет, като съм твърдо решена, че този тормоз трябва да се прекрати и този път ще се науча да казвам "не"... тъй като си давам сметка, че искайки да запазя добрия облик на детето ми към баща му, може би съм грешала... Предварително благодаря,